Здравейте дружки,
Не че кой знае колко съм ви липсвала (в това огромно блогово простанство), но все пак да напомня за себе си. ..... Работата ми е доста напрегната в момента и не ми остава време за картички. Подготвям изпращане на бъдещи първокласници и само колегите са способни да разберат какво коства това на един учител, така че няма да ви занимавам с подробности около събитието. Само споделям, че бях на ръба да се откажа и от неговото организиране, поради огорчението ми от някои родители, които изказаха остроумното мнение че " какво толкова сме гледали децата им 4 години ....." , но не се сърдя на хората работещи само с цифри и още повече в левова равностойност. На тях всичко от рода на въображение, талант, креативност, творчество им тооооолкова чуждо. А една детска учителка, ако не е такава и не е запазила детското у себе си - отпиши я!
Та така, за 24 години стаж по професията, доста народ си е показал невежеството, затова нямам намерение да падам на тяхното ниво, особено на такива, чиито речник съдържа 5 заучени фрази и 10 клишета .
За кой ли път ще покажа ,че съм призвана да бъда такава и че си върша работата, напук на хорската простотия!
Извинете за лиричното отклонение!
Тази мадамка, на картичката, ми е много на сърце и се оказа, че не само на мен! Поръчаха ми я специално за едно женско парти, дано са зарадва получателката. Аз не си падам много по шопинга и по- скоро ме изнервя, отколкото успокоява. Моето пазаруване се състои в гледане на витрините. Харесвам на манекена, влизам, събличам го (хихихихи), давам парите и бягам. Мразя да меря, да се потя в кабинките, да обикалям, за да намеря нещо, което е между закачалките. Моята терапия - това са картичките. Поне засега. Знам, че това е само временно, защото моите страсти се сменят на по 4-5 години. Така че, очаквайте неочакваното.
Прегръдки на всички и да си починете хубаво тези четири дни!!!!!!
Предизвикателства:
Не че кой знае колко съм ви липсвала (в това огромно блогово простанство), но все пак да напомня за себе си. ..... Работата ми е доста напрегната в момента и не ми остава време за картички. Подготвям изпращане на бъдещи първокласници и само колегите са способни да разберат какво коства това на един учител, така че няма да ви занимавам с подробности около събитието. Само споделям, че бях на ръба да се откажа и от неговото организиране, поради огорчението ми от някои родители, които изказаха остроумното мнение че " какво толкова сме гледали децата им 4 години ....." , но не се сърдя на хората работещи само с цифри и още повече в левова равностойност. На тях всичко от рода на въображение, талант, креативност, творчество им тооооолкова чуждо. А една детска учителка, ако не е такава и не е запазила детското у себе си - отпиши я!
Та така, за 24 години стаж по професията, доста народ си е показал невежеството, затова нямам намерение да падам на тяхното ниво, особено на такива, чиито речник съдържа 5 заучени фрази и 10 клишета .
За кой ли път ще покажа ,че съм призвана да бъда такава и че си върша работата, напук на хорската простотия!
Извинете за лиричното отклонение!
Тази мадамка, на картичката, ми е много на сърце и се оказа, че не само на мен! Поръчаха ми я специално за едно женско парти, дано са зарадва получателката. Аз не си падам много по шопинга и по- скоро ме изнервя, отколкото успокоява. Моето пазаруване се състои в гледане на витрините. Харесвам на манекена, влизам, събличам го (хихихихи), давам парите и бягам. Мразя да меря, да се потя в кабинките, да обикалям, за да намеря нещо, което е между закачалките. Моята терапия - това са картичките. Поне засега. Знам, че това е само временно, защото моите страсти се сменят на по 4-5 години. Така че, очаквайте неочакваното.
Прегръдки на всички и да си починете хубаво тези четири дни!!!!!!
Предизвикателства:
