27.06.12 г.

ЗА БЛАГОДАРНОСТТА



Здравейте отпочиващи, отдадени на летните забавления и емоции  Картичкофеи!
Представям ви две картички за "Благодаря", които направих наскоро!
Исках да са нежни, дискретни, каквито са и дамите, които ги получиха .



И поредната кутийка - подарък от инициативата " Предай нататък".








Всъщност играта " Предай нататък" си е едно много приятна и ползотворна инициатива. Не знам откъде изначално е започнала, но създателя й е имал много хубави помисли. 
Според мен са били - да научи хората да дават, да подаряват, да радват, да предизвикват усмивки и добро настроение. А тези, които получават -  да ги научи да благодарят. Да благодарят така, че да стоплят сърцето  на този, който е вложил енергия, мисъл, сърце и много добри чувства.

Не знам какви са вашите наблюдения, но моите в тази насока, са много разнообразни.
Тъй като и работата ми е такава, че се срещам и общувам ежедневно с много хора, една шепа са тези, които наистина могат да благодарят по подходящ начин. Просто защото съзнават и осъзнават стойността на това, което получават. Ако изразиш благодарността си по неподходящ начин си било направо неблагодарност. Някъде го бях чувала.
Но май повечето хорица са  възпитани да виждат само липсващото. И колкото повече мрънкат, толкова повече неща ще им  липсват, обаче, не мислите ли?

В Америка например,  има дори Ден на Благодарността. Случайно ли съществува този празник. Според мен - не!
 Как благодарим? Умеем ли  или не?Какво казваме, когато ни подарят нещо, когато ни направят комплимент? Учим ли децата си да благодарят по подходящ начин, докато не е станало късно?
Никой не желае да има един ден неблагодарни деца, нали? Защото тя рано или късно ще се прояви. Направете така, че да им харесва да благодарят - и за сресаната косичка, и за изгладената блузка, и за поднесената закуска, и за подадената салфетка....
Благодарните хора, са щастливи!



"Да кажеш благодаря не е само добро възпитание - това е и добра духовност!"

Благодаря ви, че отделяте от безценното си време, за да наднинкнете тук!
Признателна съм ви, дори и да не коментирате!
Знам, че сте тук и че ви има и че ме подкрепяте , така както и аз вас!
Весели летни преживявания ви пожелавам, а ако ги и споделите, ще бъда заедно с вас!
Гушки на всички!

21.06.12 г.

ТАМ В БЕЗКРАЯ...














                 Какво  е това красота? Чувства ли се , чува ли се,  вижда ли се?
                 Всеки я разбира по различен начин. Хората я усещат, но за един е едно, за друг е друго .Няма мерило. И най- интересното, че всички се стремят към нея. Съгласете се обаче с мен, че когато вътрешната красота липсва, няма как да я има външната. Не можеш да си изтъкан от злоба, завист, недоволство и черни мисли и....да си красив външно. Далеч съм от мисълта да си изваян от майката природа като от списание. Всички знаем, че има грозни хора, които като се усмихнат ....ти стоплят душата.С тях се чувстваш уютно. Няма как да не го забележиш, да го усетиш. А има такива, които са красиви като картинка, а не искаш да общуваш с тях. От тях лъха студенина, фалш, лицемерие и те отблъскват с цялата си същност.
                 Красотата носела щастие. Коя от двете? Вътрешната или външната?  Наслаждаваме  се на външната  в настоящето, а в утрешния ден, когато  се е трансформирала,  ....се натъжаваме. Боледуваме. Страдаме.
                  Когато обаче си красив отвътре и отдавна вече не отвън.....започваш да си я търсиш . Във всичките и разновидност и форми.  Усещанията ти стават все по- осезаеми и изтънчени. Сетивата ти се изострят, ставаш чувствителен на тема КРАСОТА.
                 А когато достигнеш до място, където виждаш безкрая, където птиците се реят заедно с погледа ти......тогава си вече БОГАТ. И свободен!  И отново ставаш красив....
                 Там , в безкрая, отново  намерих себе . Най- вече осъзнах, че не съм забравила себе си.  Да бъда високо. Да летя, а не да пълзя. Отново изпитах желание да пусна вътрешното си слънце и да изгрея! Да изгрявам и да грея, грея, грея......





4.06.12 г.

КРАСОТАТА Е В ПРОСТИЧКИТЕ НЕЩА































Здравейте дружки,
Пекна  слънчицето и  беж да ме няма....От кога чаках този момент. Наслада за сърцето и душата ми  са разходките сред природата..... И съвсем естествено беше да запечатам моментите направили ми най- силно впечатление. Споделям ги и с вас.

Пожелавам ви успешна и слънчева седмица!