ТАМ В БЕЗКРАЯ...

                 Какво  е това красота? Чувства ли се , чува ли се,  вижда ли се?

                 Всеки я разбира по различен начин. Хората я усещат, но за един е едно, за друг е друго .Няма мерило. И най- интересното, че всички се стремят към нея. Съгласете се обаче с мен, че когато вътрешната красота липсва, няма как да я има външната. Не можеш да си изтъкан от злоба, завист, недоволство и черни мисли и....да си красив външно. Далеч съм от мисълта да си изваян от майката природа като от списание. Всички знаем, че има грозни хора, които като се усмихнат ....ти стоплят душата.С тях се чувстваш уютно. Няма как да не го забележиш, да го усетиш. А има такива, които са красиви като картинка, а не искаш да общуваш с тях. От тях лъха студенина, фалш, лицемерие и те отблъскват с цялата си същност.

                 Красотата носела щастие. Коя от двете? Вътрешната или външната?  Наслаждаваме  се на външната  в настоящето, а в утрешния ден, когато  се е трансформирала,  ....се натъжаваме. Боледуваме. Страдаме.

                  Когато обаче си красив отвътре и отдавна вече не отвън.....започваш да си я търсиш . Във всичките и разновидност и форми.  Усещанията ти стават все по- осезаеми и изтънчени. Сетивата ти се изострят, ставаш чувствителен на тема КРАСОТА.

                 А когато достигнеш до място, където виждаш безкрая, където птиците се реят заедно с погледа ти......тогава си вече БОГАТ. И свободен!  И отново ставаш красив....

                 Там , в безкрая, отново  намерих себе . Най- вече осъзнах, че не съм забравила себе си.  Да бъда високо. Да летя, а не да пълзя. Отново изпитах желание да пусна вътрешното си слънце и да изгрея! Да изгрявам и да грея, грея, грея......