Здравейте Феички!
Дълго време се чудех дали да пиша тази публикация или не! Дали да ви занимавам с мисли, които ме терзаят през последните два дни или не? Накрая реших, че е добре да споделя, за да не остават разочаровани други от вас някой ден. Макар ,че .....дали пък това не се случва все на мен?
Вие ще кажете!
Ето и невчесаните ми мисли напоследък:
Имаме традиция както знаете, да си разменяме картички по различни поводи. Аз участвам вече трети път, но два пъти оставам силно разочарована. Ще попитате защо?
Единия път, така и не си получих картичката от когото трябваше ( няма да казвам от кого), защото просто не се заинтересуваха за адреса ми. Преглътнах го! И всички знаем, че не става въпрос за самата картичка или подаръче (някои правят и това, както и аз всъщност ), а за уважението и толерантността, които са неделима част от някакво общество като нашето.(Същото се отнася и за коментарите, за които вече сме говорили не един път и както забелязвам стават все по- малко и по- малко ).
При скорошната размяна на картички, по случай 1 октомври, всичко тръгна по план - размяната на адреси се осъществи, уж всичко ще е както трябва.
И.... пристига очакваното писмо ( естествено аз предварително видях картичката си публикувана, така че елемента на изненадата го нямаше и не знам защо и други хора толкова много бързаха да си покажат картичките . Не мисля, че предизвикателствата трябва да нарушават тона на уважение към всички вас. Както и да е. И това не е болка за умиралка, както се казва.)
Когато ще подарявам нещо, ами няма да го включвам в предизвикателство или ще направя нещо, което няма нищо общо с темите. Всичко е въпрос на желание, естествено!
И така - отварям плика, не толкова ентусиазирана вече, разглеждам картичката вече на живо, наслаждавам и се известно време, защото наистина е красива и с вълнение я отварям, за да прочета какво ми пожелават. Нали е празник? Нали картичките винаги се надписват! Иначе какъв е смисъла да се изпращат изобщо?
И какво виждат очите ми - НИЩО!Нито един написан ред!
ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО !ПРАЗНО!
Не знам дали някоя от вас може да си представи изобщо какво изпита душата ми ! Все едно, че някой ми удари шамар през лицето! ...................................................
Не пожелавам на никоя от вас да изпита това!
Стана ми грозно и болно! Много болно!
И........, за да си спестя за в бъдеще тези емоции, май ще преустановя обществените изяви!
Ще мисля!.........................................................................