Ето в това китно, малко, зелено дворче прекарах доста от почивните си дни това лято. Тук - под звуците на жужащите пчелички, пърхащите скорци в смокинята и сред прохладната зеленина и тишината на малкия градец от селски тип Мъглиж.
Тук - на тази люлка, с книга в ръка или пък просто рееща погледа си към гордия Балкан, изпразвах от мисли главата си, наслаждавах се на спокойствието и много пъти ми се искаше времето да спре. В такива моменти човек се улавя, че мечтите сами си проправят път и не спират, не спират.....Връхлитат те с всичка сила! И е хубаво.....Толкова хубаво.....
А най- хубаво и магично е през нощта!
Заставаш по средата на двора и поглеждаш нагоре - имаш чувството, че звездното небе ще падне отгоре ти и ще те засипе от малки, големи, светещи, падащи, горящи, мигащи звезди!
Вълшебство! Магия !
Ето тези моменти не давам за нищо на света!
Толкова се неповторими!
Също като тези с моята майчица!!!
И под влиянието на тези си мисли и чувства, напълно тривиално за някои,
пресътворих тази картичка и ще я представя в предизвикателството на
Картичкофуриите - " Небесни неща".
И моите звездички светят!
Хубав и ползотворен ден на всички, които надникват тук!
Ще включа картичката и в играта на Хобисимо - " За мен ".