16.09.10 г.

БУКЕТ ЗА ДЕН, РУГАТНИ ЗА ЦЯЛА ГОДИНА

Традицията някак си повелява да се поздрави учителя на 15 септември и да се запази пълното право да се ругае от 16-и нататък, вменявайки му вината, за всички проблеми, които не са решили родителите.
В продължение на цяла година даскалът се превръща в изкупителна жертва за родителските неуспехи. Защото е прекалено строг или прекалено мек с детето. Защото не успява да компенсира онова, което не е свършено у дома, или точно защото се опитва да го направи. Защото трябва да свърши работата на цялото общество, а когато не успее, отговорният е единствено той. Защото търпи подигравки зад гърба на деца, родители, качване на клипчета в интернет, да не говорим за заплатата, която му напомня ежемесечно, че е нужен на обществото само на думи. Защото е едновременно плашило и безгласна буква, а не човек достоен за уважение. И защото, когато му се наложи да спомене професията си, някак мънка, защото очаква околните да го погледнат със съжаление и да кажат "Оооооо!".
А както е известно от Дядо - Славейково време, обществото е по- склонно да се доверява на говедаря, отколкото на даскала. И да гласува нему по- висока заплата. А докато се доверяваме на говедарите - образованието ни ще боледува. Поне докато уважаваме и си спомняме за даскала само на един - единствен ден. А някой дори и на този ден го подминават с безразличие!





Публикувано с изменения и съкращения.
Автор: Стела Стоянова
в-к " Стандарт"

5 коментара:

  1. Кофти ми стана като го прочетох... Звучи ужасно, а най-лошото е, че отчасти е и истина:(

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Публикувах го, защото всичко това е жестоката истина!Аз поне я изпитвам почти ежедневно и ежегодно! Срам ме е!Въпреки безсънните дни и нощи, които давам от себе си!

    ОтговорИзтриване
  4. Напълно съм съгласна! Макар никога да не съм работила в държавно училище, съм напълно съгласна с всичко казано. Всъщност, в частните учебни заведения, мисля че нещата са още по-зле ( поне в Русе:)).
    Аз обичам 15 септември, но откакто работя с деца, не го празнувам. Причините си ги описала прекрасно! Затова и, честно казано, не планирам да работя още дълго в тази сфера.

    ОтговорИзтриване
  5. Лошото е че е истина, за съжаление.

    ОтговорИзтриване

Харесахте ли си нещичко?
Ще се радвам, ако споделите!
Hello and thank you that you're here :) Here is the place to say something for me and my blog,or just Hi :)
Thanks everyone :)