5.08.11 г.

РОЗОВА ФЕЕРИЯ





Предполагам, че вече ви е известно, че като истинска т.е. естествена блондинка - обичам розовото. А в комбинация с бялото - още по- ми се нрави! И за мен бе голямо удоволствие да изработя тази поръчкова кутийка, за една сладка госпожица. И тъй като отново изискванията бяха за пищност, аз се постарах, но.....отново си сложих забрана. Само умерена пищност! Да е сладка, но да не пресища!
И след като започнах да се любювам на крайния резултат си помислих, че няма да имам нищо против някой и на мен да ми подари такава кутийка. Бих и се радвала като малко дете ( не че все още не съм си такава, само изглеждам по- големичка - хихихих ). Затова и ще си помисля в кое предизвикателство на ХОБИСИМО да участвам с нея.

А по повода, че у всеки от нас има все още останало зрънце от детството ще ви публикувам едно желание, съчинено от незнайно кого. Знаете Фейсбука е пълен с такива - не знаеш кой е истинския автор, защото все някой от някого е откраднал, но много ми хареса и затова го споделям с вас:




ИСКАМ ДА СЪМ МАЛКА


Искам да съм малка.

За да ме пускат във ваканция, а не да си пускам отпуска.

Искам да съм малка.

За да слагам тайно обувките на мама, а не да се състезавам с ЧЕЗ, за да мога да сложа нови обувки.

Искам да съм малка.

За да ме хващат как крада джанки и вишни, а не как карам без винетка.

Искам да съм малка.

За да пея в хόра, а не когато няма хора вкъщи.

Искам да съм малка.

За да съм оцапана със сладкото на баба, а не с червилото на Барби.

Искам да съм малка.

За да лепнат пръстите ми от пластелин, а не от кόла маска.

Искам да съм малка.

За да се преструвам, че вярвам в Дядо Коледа, а не да се преструвам на него.

Искам да съм малка.

За да откривам вкуса на нещата, а не само консервантите в тях.

Искам да съм малка.

За да тичам из двор, а не по бягаща пътека.

Искам да съм малка.

За да си броя стотинките, а не дълговете към кредитните карти.

Искам да съм малка.

За да скачам на въже и да играя на ластик, а не да прескачам часовете по йога и да си играя с кръвната си захар.

Искам да съм малка.

За да ме държат за ръка, а не на малкия си пръст.

Искам да съм малка.

За да имам помощни колелца и да не падам толкова често по пътя.

Искам да съм малка.

За да съм сигурна, че ще стана много добра в нещо, а не да се крия, понеже не съм много добра в него.

Искам да съм малка.

За да казвам каквото мисля, а не каквото повелява тактиката.

Искам да съм малка.

За да се изчервявам отново, а не да се преструвам на отворена мацка с опит и с права, но без чувства.

Искам да съм малка.

За да си намирам по-лесно обувки. №40 е кошмар!

Искам да съм малка.

За да имам касичка-прасе, а не личен консултант в банката. Прасето мълчи дори когато го чупиш, а консултантът не млъква и накрая задължително те пречупва.

Искам да съм малка.

За да закусвам с попара и да обядвам с миш-маш, а не да закусвам с Дюкан и да обядвам с упражнения по дишане.

Искам да съм малка.

За да зная, че ще „го” срещна, а не да се чудя дали съм „го” срещнала.

Искам да съм малка.

За да имам приятели, а не приятелски семейства.

Искам да съм малка.

За да имам време да уча, а не да се уча как да имам повече. И никога да нямам време за нищо.

Искам да съм малка.

За да правя топчета от сополи, а не трагедия от малко прах в къщата.

Искам да съм малка.

За да ми се радват, когато сричам или говоря глупости, а не да злорадстват.

Искам да съм малка.

За да се страхувам само от въшки и кариес, а не от рак и целулит.

Искам да съм малка.

За да се катеря по дървета, а не по социални стълбици.

Искам да съм малка.

За да се уча на белú от Пипи Дългото Чорапче, а не на правилни постъпки от Джон Кехоу и Хорхе Букай.

Искам да съм малка.

За да искам разрешение, а не да се колебая дали разрешението ми е правилно.

Искам да съм малка.

За да ми казват да обичам родината, а не да ме гонят от нея всячески.

Искам да съм малка.

За да не знам какво означават думички като „демокрация”, „инфлация”, „радиация”, „суета” и „парабени”, а не да се чудя какво да правя с тях.

Искам да съм малка.

За да имам рани по коленете и лактите, а не само вътре в мен.

Искам да съм малка.

За да чета прости неща, а не да се пъна да пиша сложни.


Искам да съм малка!



Усмихнат и пълен с изненади РОЗОВ ден ви пожелавам от все сърце!!!!

9 коментара:

  1. Много сладка розова кутийка, вероятно за сладко момиченце! А по отношение на изброените условия и аз бих предпочела да съм малка.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз искааааам! Много сладурска кутийка! Успех!

    ОтговорИзтриване
  3. Деляна, много нежна и красива!накара ме да погледна в "розово"! Благодаря за споделеното по горе....хареса ми много! И е истина!
    Успех !

    ОтговорИзтриване
  4. Много, много красива и прецизно изпипана и умерено пищна розова феерия си направила! Хареса ми, въпреки че не съм почитателка на розовото, но в комбинация с бялото е много свежо! И да си кажа, че в доста отношения и аз искам да съм малка, пък! И от прочетеното по един показател май наистина съм малка - имам си касичка-прасенце, зеленичко, с червено носленце, отстрани с цветенца с калинки. Ще ви го покажа някой път като се сетя да го снимам, може и още при следващата ми публикация! Поздравления още веднъж за красивата кутийка и успех!

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасна кутийка! Поздравления! И аз бих искала да получа такава:))- много ми харесва, много!

    ОтговорИзтриване
  6. Много нежна кутийка. Имах подобна, но дървена, когато бях малка - донесе ми я дядо от Съюза. Еееех, колко "съкровища" е видяла само... Благодаря ти, че ме разходи в спомените!

    ОтговорИзтриване
  7. E, от всичко изброено - аз все още нося 35 н. обувки, а съм вече на 30!!!
    Иначе кутийката е просто очарователна!

    ОтговорИзтриване

Харесахте ли си нещичко?
Ще се радвам, ако споделите!
Hello and thank you that you're here :) Here is the place to say something for me and my blog,or just Hi :)
Thanks everyone :)