На теория, бракът предлага сигурност, доволни роднини, обществен имидж,
по-добро финансово положение, ставаш завършена личност, защото си
намерил половинката си, деца, жилище, подкрепа в болест и здраве,
бедност и богатство, пищно сватбено тържество и меден месец и разбира се
– гаранция, че няма да умреш в самота.
Да, ама не.
Съпругът винаги може да изперка и да те напусне с или без подпис.
На мнение съм, че този, който ме обича, ще ме подкрепя в болест и бедност и без подписа си и без задължение.
От 10 години живея с мъж без брак и за меден месец винаги намираме време и начин.
Сватбата е много красиво и емоционално тържество, но честно казано аз
нямам никакви хубави спомени от далечната 1986г,когато се омъжвах за
първи път. Що рев изревах, че никой не искаше да чуе моите
желания......
Ами прословутото собствено жилище, което по традиция българска трябва да има всяко едно семейство.Как ще го делим, ако се разделим?
Вече 10 години живеем на свободен наем. Това не ме обременява и не ме кара да се чувствам не у дома си. Напротив! Такава обстановка съм създала, че ни е хубаво, уютно и бързаме да се приберем в нашето си гнезденце. Хармонията можеш да я усетиш и без си пръснал спестяванията си от сватбата, да не говорим за ипотечните кредити. Да трепериш цял живот да не останеш без работа, да не те напусне мъжа ти...... Че с една заплата и с едно или две деца накъде.... Мерси!
И не че не вярвам в Любовта!
Но вечна любов няма! Истинската, безрезервната, доживотната - за това са филмите. Обич, признателност, уважение - да.Но бисерите от рода, че той е моята половинка и сродната ми душа, не те прави човек който да не може да обича и да отдава на другите и да не среща сродни души сред тях.
Е, и роднините са недоволни. Какво пък от това? Аз не живея техния живот, пък и те никога не са доволни. Ако не харесват това, че ни си омъжена, като я свършиш тази работа, няма да харесат мъжа ти или сестра му, или свекървата. Да не говорим за приятелите му, дето не го оставят да ти обръща внимание, а го влачат по разни мачове, лов и риболов и.....други там "мъжки " работи.
А когато дойде момента на уголеменото мъжкото шкембе и непукизма дали ще съм сресана, обезкосмена и слаба - идва вече прословутата Сигурност. Мда! Той си е сложил подписа, че дори и в този ми плазмоидичен вид ще ме обича и няма да ме изостави. Както и аз него. Звучи привлекателно, нали?
" Такова животно нема!!!" Ако искате да прекарате живота си неподдържани, без значение дали сте мъж или жена - омъжете се, оженете се!
h
