Здравейте дружки,
Всичко започна от цветето! И то от неразпъпилата се роза. После дойде и второто с перлената тичинка и чак после останалото - ембосинга, дантелата......Получи се добре, даже ми е много на сърце! Но друго искам да споделя.
Снимането. Много обичам да правя снимки.Нося си фотоапарата в дамската чанта - не ми се смейте! И изобщо нямам професионалните фотографски умения и сигурно никога няма да ги достигна, но усещам, че вече погледа ми е по- различен, търся по- друга визия на снимките си и ако трябва да съм по- точно търся различния поглед в една съвсем, съвсем обикновена гледка. Добрите фотографки, които не са малко тук, в нашето блогопространство нека не ми се присмиват. Аз съм една аматьорка, която нищо не разбира от фотоапарати като техника, от ъгли на снимане и разни такива неща, просто играя на усещане.
Та днес да ви кажа, доста си поизнервих със снимките на тази картичка. Измислих визията и започнах. Не става и не става това, което аз исках да виждам в готов вид.А апарата ми си е добър, води се полупрофесионален. Блести туй бялото и ми иде да откача . След серия от поне 30 снимки от различни ъгли на статията и насочване на апарата, си казах - " Пускай щорите Делянке!".
А, кажете ми защо снимките ми на почти тъмна стая се получиха почти така , както аз исках да изглеждат? Сигурно е заради крещящото бяло....Не знам. Давайте! Вие сте на ход. Чакам компетентно мнение.
Но пък така, веднага ми заговори романтиката! Вие виждате ли я?
Стил и крпасота - поздравления, мила! Гуш!
ОтговорИзтриване