Моето право
Не мислете, че имате право
да ранявате мойта душа.
Тя едва ли на всеки се нрави,
Днес разказвам за мисли и чувства,
утре плача, през сълзи крещя,
но не искам да бъда изкуствена
Нека имам, дори и в излишък,
свойта воля и разум, и власт.
И да бъда аз вопъл и писък,
но и слънце, усмивка и страст.
Не да бъда бездушна пионка,
(да треперя от чуждия ход),
не да гледам света през шпионка,
искам своя свободен живот.
Не оспорвайте моето право,
свойте мисли да казвам на глас.
И преструвки простила, изправям,
а не скланям главата пред вас.
Ще приема и смешен сценарий
от изплакани думи през смях,
а след миг ще гризе съвестта ми,
че повярвах, а всъщност бе грях.
И през болката пак ще минавам,
пак ще вярвам и пак ще тъжа,
пак, ранена до смърт, ще прощавам
и поредната... ваша лъжа.
Ще обичам така, както мога.
Ще живея, но без правила.
И със тръпка и с вяра във Бога,
ще раздавам пак свойта душа!Автор - Кремена Стоева
Делянка, защо така? С изненада и тъга откривам, че си оттеглила своето участие?
ОтговорИзтриванеИма автор, не е неизвестен:
ОтговорИзтриване"Моето право" - Кремена стоева
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=73188
Много е хуваво и истинско...
:)
Не го бях чела... впечатлена съм! Много истинско..
ОтговорИзтриванеСтрахотно стихотворение..
ОтговорИзтриванеКаквото и да те е наранило, се радвам,че сподели това стихотворение с нас, защото то е много истинско и..защото няма нищо по-нормално човек да се чувства понякога така..
Надявам се да се е разминало, каквото и да е било, защото твоите творби са наистина много изпипани и много стилни и аз искрено се надявам да продължиш да ги споделяш с нас!